Запознайте се с Пламена Христова - Мениджър "Обслужване на клиенти" в GlaxoSmithKline.

Има ли моменти на спад в кариерното развитие?

Не мисля, че мога да говоря за спадове. По-скоро за моменти, в които съм влизала в рутината и съм позагубвала мотивация и посока, изкушавала съм се се да се плъзна по течението, но това са били краткотрайни моменти. Работим в силно конкурентна среда и непрекъснато имаме нови проекти, които не ни позволяват да ни доскучае.

Какви качества са необходими за работа с хора?

По отношение на работата с хора виждам ролята на мениджъра не толкова като човек, който раздава заповеди, а по-скоро като човек, който вижда хората, с които работи и съумява да адаптира подхода си така, че да извади най-доброто от тях. Независимо от йерархичното ниво, вярвам че човек трябва да се държи с околните така, както иска те да се държат с него.

Как постигате баланса между личния и служебния живот?

Нямам готова формула. В динамичната среда, в която живеем, човек трябва да се научи да приоритизира, защото времето никога не стига човек да свърши всичко. И най-важното е, където и да си – на работното място или със семейството  - да спазваш правилото „Бъди тук и сега”, иначе не си никъде.

Колко дързък трябва да е човек, търсейки нови предизвикателства?

Мисля, че си е до човек и характер. Особено важно е човек да има правилна самооценка и да знае докъде може да стигне, да уме да използва силните и да развива слабите си страни. Тогава повечко дързост би била само от полза.

Какво е вашето мото?

Още си държа на шкафчето до бюрото един плакет, който ми подариха като започнах работа тук. На него стои една мисъл на Махатма Ганди – “Be the change you wish to see in the world”. Това е нещо, в което абсолютно вярвам. Вероятно има някакъв късмет, някаква съдба, но ние имаме основно участие в нея и човек трябва да положи усилия, за да постигне това, което иска.

Какви са Вашите съвети към студентите?

Често в България учим самоцелно, за изпита, за да ни препитат и да ни пишат хубава оценка или пък просто да имаме тапията. Но когато студентите излязат на „бойното поле”, се оказва, че ни мерят не по оценките и удостоверенията, а по това какво знаем и умеем. Затова съветът ми към студентите е да взимат знания с пълни шепи, когато им се предлагат лесно достъпни. Да не губят време и енергия в области, които не са им от интерес, а да дерзаят докато не намерят истинското си призвание, където да разгърнат потенциала си с желание и мотивация. С много труд и желание успехите няма да закъснеят.